ПРОМЯНА В ДЪЛБИНИТЕ НА СЪРЦЕТО
Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;
Всичко в същността си е илюзорно и ефимерно;
тези, с дуалистични възприятия, считат страданието за щастие,
като онези, които ближат мед от острието на бръснача.
Колко достойни за съжаление са хората,
които не могат да се освободят от конкретната реалност -
насочете вниманието си навътре, приятели!5
А колко трудно е понякога да насочим вниманието си навътре! Колко лесно позволяваме на старите навици и установени привички да ни управляват! Въпреки, че те ни носят страдание, ние ги приемаме с някакво фаталистично примирение, защото сме свикнали да им се поддаваме. Може и да идеализираме свободата, но когато стане дума за собствените ни навици, ние сме напълно поробени.
И въпреки всичко размислите могат постепенно да ни доведат до мъдростта. Можем да прозрем, че отново и отново попадаме в кръга на постоянно повтарящите се шаблони, и да закопнеем да се измъкнем от него. Разбира се, може и да не успеем, но може постепенно да се освободим и да се променим. Следващото стихотворение е достатъчно красноречиво. Нарича се „Автобиография в пет глави"6:
1) Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубена съм... нямам надежда.
Не е моя вината.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.
2) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място!
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.
3) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновна.
Измъквам се незабавно:
4) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка. Заобикалям я.
5) Вървя по друга улица.
Целта на размишлението върху смъртта е да предизвикаме промяна в дълбините на сърцето си, да се научим как да избягваме „дупката в тротоара" и как да „тръгнем по друга улица". Много често за това е нужен период на усамотение и съзерцание, защото само те могат наистина да отворят очите ни за това, което правим с живота си.
Вглеждането в смъртта не бива да ни плаши и да е болезнено. Защо да не мислим за нея, когато сме вдъхновени, когато сме спокойни и отпуснати, когато лежим в леглото или сме на почивка, когато слушаме музика, която особено много ни харесва? Защо да не мислим за нея, когато сме щастливи, здрави, самоуверени и изпълнени с добри чувства? Не сте ли забелязали, че има особени моменти, когато сте склонни да се самонаблюдавате? Използвайте ги внимателно, защото това са моментите, когато можете да преминете през силни изживявания и целият ви мироглед да се промени бързо. Това са моментите, в които старите ви убеждения могат да рухнат от само себе си и да разберете, че се променяте.
Размислите за смъртта могат да ви доведат до едно дълбоко усещане за това, което ние наричаме „отказване от себе си", на тибетски - „нге джунг". „Нге" означава „в действителност" или „без съмнение", а „джунг" - „да се появиш", „да бъдеш роден". Плодът на честото и задълбочено размишляване върху смъртта ще бъде това, че ще почувствате как „изплувате", нерядко с чувство на отвращение, от рутината на привичките си. Ще откриете, че сте все по-готов да се откажете от тях, а накрая ще бъдете в състояние да се освободите напълно, по думите на учителите, така леко, „както може да се извади косъм от буца масло".
Отказването от себе си, до което ще достигнете, съдържа и радост, и тъга. Тъга, защото ще разберете безсмислието на старите си навици, и радост от по-широкия хоризонт, който ще започне да се разкрива пред вас, когато сте в състояние да ги изоставите. Това не е обикновена радост. Тази радост ни дава нова сила, чувство за увереност, несекващо вдъхновение, което е породено от осъзнаването на факта, че не сме осъдени да робуваме на навиците си, че наистина можем да се измъкнем от тях, че можем да се променим и да ставаме все по-свободни.из "Тибетска книга за живота и смъртта" - С. Ринпоче
Няма коментари:
Публикуване на коментар