Учението на Толтеките

Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.Той бавно започва да учи – в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове: Страхът! Ужасен враг – лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.•

Човек не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.•

След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото наместо страх той придобива яснота – яснота на ума, която заличава страха. От тук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда, то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.•

Човек трябва да се бори със своята яснота и да я използва само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.От този момент ще знае, че силата, която е преследвал толкова дълго, най-сетне е негова. Човек може да прави с нея каквото поиска. Неговият съюзник е под негово разпореждане. Правилото е неговата воля. Той вижда ясно всичко, което е около него, но същевременно се е изправил срещу третия си враг: Силата!Силата е най-могъщият от всички врагове. И естествено най-лесното нещо е да и` се отдадеш, а и защо не, щом като си непобедим. Такъв човек командва. Отначало поема пресметнати рискове, а накрая сам определя правилата, защото е господар.На този стадий човек почти не забелязва своя трети враг, който настъпва към него. И изведнъж, без сам да знае как, той ще е загубил битката. Неговият враг ще го е превърнал в жесток, своенравен човек.•

Човек, победен от силата, умира, без да е осъзнал всъщност как да я управлява. Силата само обременява неговата съдба. Такъв човек няма власт над себе си, не знае нито кога, нито как да използва силата си.След като веднъж един от тези врагове надвие човека, той не може нищо повече да стори. Щом веднъж човек се е предал, той е свършен. •


Човек трябва да осъзнае, че силата, която на пръв поглед е спечелил, не е негова. Той трябва да бъде в готовност през цялото време, боравейки грижливо и добросъвестно с всичко, което е научил. Ако съумее да прозре, че без неговия самоконтрол яснотата и силата стават по-лоши и от грешка, ще достигне точката, в която всичко е в негова власт. Тогава ще знае къде и как да използва силата си. Така ще е победил и третия си враг.Дотогава човек ще е достигнал края на своя път на учение и почти изневиделица ще се изправи срещу последния си враг: Старостта! Този враг е най-жестокият от всички, затова никой не може да го победи напълно, но може да го отблъсне.Това е времето, когато човек няма повече страхове, не го пришпорва яснотата на ума. Това е времето, когато цялата му сила е под негова власт, но и когато изпитва непреодолимо желание да почива. Ако се поддаде изцяло на желанието си да се отпусне и да забрави, ако се успокои в умората си, ще е загубил последния рунд и неговият враг ще го превърне в немощно старо същество. Неговото желание да мине в отстъпление ще вземе връх над цялата му яснота, над силата му и над неговото знание.Но ако човек се отърси от умората и изпълни своето предопределение, той ще може да бъде наречен човек на знанието, макар и само заради онзи кратък миг, в който успее да отблъсне своя последен, непобедим враг. Този миг на яснота, сила и знание е достатъчен.

Вие сте една съвършена ВСЕЛЕНА

"Вие сте една изключително съвършена енергийна сис­тема. Да, вие! Вие не работите, за да накарате тялото си да прави необходимото, за да поддържа живота във вас. Вие не сте привързани към действията, които тялото ви извършва всеки момент от времето, през което сте във формата си. Вие не се опитвате да накарате цялата си система да функционира. Тя работи съвършено без ни­каква насока от ваша страна. В действителност, ако се опитвахте да насочвате телесните си функции, щяхте да станете пречка за неговата съвършено течаща енергия и системна работа. Представете си се например, че яде­те салата и поглъщате марулята, след като сте я сдъвкали. Помислете за всичката неприятна работа, която вие и парчето маруля трябва да изпълните, за да може тя да си свърши работата и да ви нахрани. Слюнката автома­тично изпълва устата ви, за да ви помогне да дъвчете и преглъщате. Вие не сте заети да слюнкоотделяте — то­ва просто си става. След това, когато започнете да прег­лъщате сдъвканата маруля, вие не задвижвате съзнател­но перисталтичните мускули в гърлото си, за да накара­те марулята да върви надолу вместо нагоре. То си става без никаква помощ или намеса от ваша страна. Не на­сочвате хранителните съставки на марулята да навля­зат в кръвообращението ви. Храносмилателният процес кара марулята да прави точно това, което трябва да пра­ви, да отиде точно там, където трябва да отиде, и да се трансформира в хранителните съставки, за да ви осигу­рява съдържащите се в нея вещества винаги когато се нуждаете от тях. Съставките на марулята, които са не­обходими на панкреаса ви, никога не бъркат и не отиват в палеца на крака ви. Никога не е нужно да вършите каквото и да било в цялата тази система, която сте вие, за да я накарате да работи идеално. Нямате абсолютно никакви привързаност към нищо, което има общо с марулята, след като сте я сдъвкали и погълнали. Пътешествието на маруля­та не изисква вашето внимание. Никога не се налага да гово­рите или да работите върху храносмилателната, дихателната или отделителната си система. Всички те просто си работят без никаква ваша намеса.

По сходен начин сърцето ви бие хиляди пъти всеки ден от живота ви. Кога изобщо сте отделяли време да накарате сърцето си да тупти? То работи автоматично и съвършено и колкото по-малко сте привързани към неговата работа, толкова по-малко е вероятно да имате някакви проблеми с него. Виждате, че много, много фун­кции се изпълняват всеки момент от живота ви и вие нямате думата за тях. Всички те работят идеално, защо­то са в хармония с по-висшите принципи на вселената. Няма нужда да се намесвате. Нещо повече: намесата ви е по-вероятно ви да попречи на естествения поток на тези функции.

Това е начинът, по който вие като система от систе­ми функционирате в най-голямата система от всички — нашата вселена. Енергията тече точно така, както тряб­ва да го прави. Храната се поглъща, вашето съвършенс­тво взима връх и всичко работи така, както трябва да го прави. Намесата от ваша страна само ще спира този ес­тествен поток и следователно ще нанесе вреди на съ­вършенството, което сте.

Сега искам от вас да изместите перспективата си от микроскопа, който ви изследваше, и да погледнете през телескопа, за да видите по-голямата картина. Вселена­та е система от системи, сходна на съвършените систе­ми, функциониращи в човешкото същество. Тя също ра­боти съобразно много принципи, които са отвъд нашия контрол, и то без значение какво е нашето мнение за тях — работят дори и да не ги разбираме. И най-важно­то, те работят най-добре, когато не се намесваме и просто позволяваме енергията да тече необезпокоявана. Харесва ми да сравнявам този процес с марулята (която не е ни­що повече от енергия), проправяща си път в нашата сис­тема, оставяики точното количество хранителни вещес­тва там, където трябва да ги остави. И вие като маруля­та изпълнявате съвършено своите функции. Това е ин­телектът, който лежи зад всяка форма. Това е силата или Бог, или Дух, или както си изберете да го наричате, която е част от цялата форма — работеща в хармония без никаква намеса или привързаност.

А сега готови за големия скок! Преди един момент вие бяхте системата, използваща марулята. Сега си се представете като огромно парче маруля. Изместете пер­спективата навън и станете метафоричната маруля, ко­ято е част от най-голямата от всички картини — вашето място във вселената. Вие също сте голям къс енергия, течаща съвършено в по-голяма система в още по-голя­ма система и така до безкрайност. Вие също можете да правите точно това, за което сте създадени, стига само да не се намесвате с ролята си в тази съвършена систе­ма. Не е необходимо да се опитвате да правите онова, което си мислите, че е вашата роля — вие трябва да бъдете като марулята и да оставите всичко да си работи съвършено. Трябва да разберете, че всяка привързаност, която имате към това, как нещата би трябвало да бъ­дат, пречи по някакъв начин на съвършеното ви функ­циониране в рамките на по-голямата система. Трябва да разберете, че всяко притежание, към което се при­вързвате, има същия ефект върху тази съвършено функ­ционираща енергийна система, както ако марулята в чер­вата ви беше взела някакъв багаж, за да го носи със себе си по време на пътуването си. Знаете какво би ви се слу­чило. ако марулята по някакъв начин решеше, че трябва да има повече, за да функционира правилно. Това би повлияло не само на марулята, на стомаха и на дишане­то ви, но в крайна сметка и на самото ви съществуване.

Разбира се, съзнавам, че ние сме много по-сложни от къс маруля. Аналогията обаче служи, за да ни напомни, че универсалните приаципи работят съвършено без ни­каква намеса или помощ. Когато прилагате принципа на откъсването във всекидневния си живот, ще открие­те, че функционирате свободно и се носите с енергийна­та система, която е вселената. И нещо още по-важно: ще откриете, че позволявате на енергията на цялата все­лена да тече необезпокоявана през вас.

Колкото повече сте способни да се носите без никак­ви привързаности, толкова по-щастливи и по-доволни ще се чувствате. Нещо повече: нещата, които преди то­ва безспирно сте преследвали, винаги свършвайки с то­ва, че искате повече, сега ще пристигат в живота ви точно дозирани, за да се грижите за вас и за любимите ви. Ком­бинирайте това с практикуването на принципа на изо­билието и ще видите как все повече и повече неща се вливат в живота ви почти без никакво усилие. Можете да поддържате енергията в нейния поток, като пускате в обръщение и давате на другите всичко, от което не се нуждаете. И тогава — чудото на всички чудеса — кол­кото повече давате, толкова повече ще имате.

Това е изумителна съвършена система, когато й поз­волите да работи, без да се намесвате. Нашата намеса се дължи на някакъв тип привързаност, за който чрез обучението и възпитанието постепенно сме повярвали, че без него не можем да живеем удобно."

        Из „Ще го видиш, когато повярваш в него”

                                   Уейн Дайър

ЧЕТИРИДЕСЕТТЕ ПРАВИЛА НА ЛЮБОВТА

1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас  са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш : в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е  хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо . То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запада, север , юг – все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

11. Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

12. По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинския духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си АЗ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията светлина да минава през тях.

13. Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват на пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че живота ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

14. Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

15. Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да го познаем истински.

16. Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

17. Цялата Вселена се съдържа в един единствен човек – в теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. За това не търси Дявола извън себе си. Дявола не е някаква свръхестествена сила, която е напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо и тъмните и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

18. Искаш ли да промениш начина, по – който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който ти самия се отнасяш км себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъде признателен на всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

19. Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата крачка. Това е най- трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

20. Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки да е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

21. Когато човек обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница.  Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

22. Животът ни е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по -далеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

23. Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

24. Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на Земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

25. Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

26. Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще ни заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

27. Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни  и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

28. Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

29. Съдбата не означава, че животът ти е строго предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четиридесет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб колко добре ще свириш.

30. Истински суфист е онзи, който и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича и една едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение, че изобщо нямаш “Аз” ? Как е възможно изобщо някои да осъжда при положение, че има само Един?

31. Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други стават по – непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

32. Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозното водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай на другите никога. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонничество, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи Истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиши.

33. Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде, а след смъртта да оставят всичко това след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето, изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата от вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение, не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

35. Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целия широк свят е хвърлен в смут.

36. На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващия трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност неверието.

36. Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

37. Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по -рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време да обича, и време да умре.

38. Никога не е късно да се запиташ: “ Готов ли съм да променя живота си?” “Готов ли съм да се променя от вътре?”. Наистина е много жалко, ако и един, единствен ден в живота ни е същия, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

39. Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

40. Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов се стремиш духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА!


                                Елиф Шафак