КАК ДА СЛЕДВАМЕ ПЪТЕКАТА

В кармата на всеки от нас е заложено да срещне една или друга духовна пътека и аз бих ви насърчил с цялото си сърце да следвате напълно искрено пътеката, която ви вдъхновява най-много.

Четете великите духовни книги на всички традиции, опитайте се да разберете, доколкото можете, какво разбират големите учители под „освобождаване" и „просветление", открийте кой подход към абсолютната реалност ви привлича най-много и кой е най-подходящ за вас. В търсенето си проявете колкото се може повече прозорливост. Духовната пътека повече от всичко друго изисква интелигентност, трезво разбиране и способност за долавяне на фини разлики, защото става дума за най-висшата истина. Тръгнете по нея с колкото можете повече добро настроение, като си давате сметка какъв багаж ще носите със себе си - вашите недостатъци, фантазии, неуспехи и планове. При все по-пълната представа за това, какво би могла да представлява истинската ви природа, изпълнени със земно смирение, направете ясна преценка къде точно се намирате в духовното си пътешествие и какво още ви остава да разберете и постигнете.

Най-важно е да не попаднете в капана на това, което виждам нався­къде на Запад и което наричам „пазарски манталитет" - ходенето на „пазар" от учител на учител, от учение на учение, без последователност и без истинско, трайно посвещаване на една дисциплина. Почти всички духовни учители от всички школи са съгласни, че най-важното е да следваш един път към съвършенството и истината, да следваш една традиция с цялото си сърце и с целия си ум до края на духовното пътуване, като в същото време оставаш открит и уважаваш прозренията на другите.

В Тибет казваме: „Ако знаеш едно, постигаш всичко." Съвременното чудато схващане, че човек може да държи открити всичките си въз­можности, без да се отдаде напълно на никоя от тях, е една от най-големите и най-опасни заблуди на нашата цивилизация и един от най-ефективните начини на егото да ни отклони от духовните ни търсения.

Когато търсите постоянно, самото търсене се превръща в самоцел и ви завладява. Ставате духовен турист, който се лута наоколо, но никога не стига където и да било. Както казва Патрул Ринпоче: „Оставяте слона у дома си и тръгвате да търсите следите от стъпките му в гората." Следването на едно учение не означава да бъдете затворени в него или да сте монополизирани от него. Това е един умел и състрадателен начин да бъдете винаги на пътеката и да се движите напред независимо от препятстви­ята, които неизбежно си поставяте или вие, или светът около вас.

И така, когато проучите мистичните традиции, изберете учител и го следвайте. Едно е да предприемете духовното пътешествие, а съвсем друго - да имате търпението, куража, издръжливостта, мъдростта и смирението да го доведете докрай. Може и да имате карма да попаднете на учител, но трябва да имате и карма да го следвате. Защото много малко от нас знаят как да следват учителя, което само по себе си е изкуство. Така че колкото и голямо да е учението и колкото и добър да е учителят, важното е вие да намерите у себе си способността да обичате и следвате този учител и това учение.

Не е лесно. Нещата никога няма да са съвършени. А и как би могло? Ние все още сме в самсара. Дори когато откриете учителя си и следвате напътствията му с цялата възможна искреност, пак ще възникват трудности и разочарования, противоречия и несъвършенства. Не се предавайте пред трудностите и дребните препятствия. Това са само детинските емоции на егото. Не им позволявайте да ви заслепят, да не ви позволят да видите основната и извечна стойност на това, с което сте се заели. Не позволявайте нетърпението да ви отклони от пътя към истината. Много пъти съм се натъжавал, когато виждам колко много хора се заемат ентусиазирано с някое учение и единственото, което постигат, е да се обезсърчат и откажат още при първите малки и неизбежни препятствия, за да се върнат към самсара и старите си навици и да пропилеят години, а понякога и цял живот.

Както казва Буда в първата си проповед, коренът на цялото ни страдание в самсара е неведението. Неведението, докато не се освободим от него, може да ни се струва безкрайно. Дори след като стъпим на духовната пътека, то е в състояние да затрудни търсенията ни. Ако обаче не забравяме това и пазим ученията в сърцето си, постепенно ще развием умението да разпознаваме неизброимите обърквания, причинявани от неведението, никога няма да излагаме на изпитания решимостта си и няма да изгубим ориентация....

       Из "Тибетска книга за живота и смъртта"

МЪДРИЯТ ВОДАЧ

През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото -войнствено, изискващо, истерично, пресметливо. Другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате ученията, размишлявате върху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият вътрешен глас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме „разграничаващо съзнание", ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да съзнавате разликата между неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото. Споменът за истинската ви природа с цялото й величие и самоувереност ще започне да се връща при вас.

Всъщност ще разберете, че сте открили за себе си своя мъдър водач, тъй като той ви познава много добре, тъй като той и вие сте едно, той може да ви помогне с все по-голяма яснота и удовлетворение да се справите с всички трудности, предизвиквани от мислите и емоциите ви. Този водач също така може да е вечно при вас - радостен, внимателен, понякога предизвикателен: той винаги знае кое е най-доброто за вас и ще ви помогне да откриете още пътища за изход от оковите на обикновените ви реакции и объркани чувства. И колкото по-силен става гласът на разграничаващото съзнание, толкова повече ще осъзнаете контраста между неговата истина и разнообразните измами на егото, ще можете да се вслушвате в него с разбиране и увереност.

И колкото повече слушате този мъдър водач, толкова повече ще бъдете в състояние сами да променяте негативните си настроения, да ги изобличавате, дори да им се смеете заради абсурдните драми и нелепите илюзии, каквито са те всъщност. Постепенно ще откриете, че сте в състояние все по-бързо и по-бързо да се освобождавате от тъмните емоции, които са управлявали живота ви, и тази способност е най-голямото от всички чудеса. Тартьон Согиал, тибетски мистик, казва, че не се впечатлява, ако някой може да превърне пода в таван или огъня във вода. Истинско чудо според него е, ако успее да се освободи дори от едно-единствено негативно чувство.

И така все повече и повече вместо дрезгавия и прегракнал глас, с който егото ви говори цял живот, ще започнете да чувате ясните напътствия на ученията, които вдъхновяват, насочват, укоряват и указват правилната посока на всеки кръстопът. И колкото повече слушате, толкова повече напътствия ще получите. Ако следвате гласа на своя мъдър водач, гласа на разграничаващото съзнание, и накарате егото си да замлъкне, вие ще изпитате мъдростта, радостта и блаженството на собственото си същество. У вас ще започне един нов живот, напълно различен от онзи, в който сте приели маската на собственото си его. А когато дойде смъртта, вече ще знаете как да овладеете емоциите и мислите, които  иначе биха взели връх и биха се превърнали във всеобхватна реалност...

Из "Тибетска книга за живота и смъртта"