В кармата на всеки от нас е заложено да срещне една или друга духовна пътека и аз бих ви насърчил с цялото си сърце да следвате напълно искрено пътеката, която ви вдъхновява най-много.
Четете великите духовни книги на всички традиции, опитайте се да разберете, доколкото можете, какво разбират големите учители под „освобождаване" и „просветление", открийте кой подход към абсолютната реалност ви привлича най-много и кой е най-подходящ за вас. В търсенето си проявете колкото се може повече прозорливост. Духовната пътека повече от всичко друго изисква интелигентност, трезво разбиране и способност за долавяне на фини разлики, защото става дума за най-висшата истина. Тръгнете по нея с колкото можете повече добро настроение, като си давате сметка какъв багаж ще носите със себе си - вашите недостатъци, фантазии, неуспехи и планове. При все по-пълната представа за това, какво би могла да представлява истинската ви природа, изпълнени със земно смирение, направете ясна преценка къде точно се намирате в духовното си пътешествие и какво още ви остава да разберете и постигнете.
Най-важно е да не попаднете в капана на това, което виждам навсякъде на Запад и което наричам „пазарски манталитет" - ходенето на „пазар" от учител на учител, от учение на учение, без последователност и без истинско, трайно посвещаване на една дисциплина. Почти всички духовни учители от всички школи са съгласни, че най-важното е да следваш един път към съвършенството и истината, да следваш една традиция с цялото си сърце и с целия си ум до края на духовното пътуване, като в същото време оставаш открит и уважаваш прозренията на другите.
В Тибет казваме: „Ако знаеш едно, постигаш всичко." Съвременното чудато схващане, че човек може да държи открити всичките си възможности, без да се отдаде напълно на никоя от тях, е една от най-големите и най-опасни заблуди на нашата цивилизация и един от най-ефективните начини на егото да ни отклони от духовните ни търсения.
Когато търсите постоянно, самото търсене се превръща в самоцел и ви завладява. Ставате духовен турист, който се лута наоколо, но никога не стига където и да било. Както казва Патрул Ринпоче: „Оставяте слона у дома си и тръгвате да търсите следите от стъпките му в гората." Следването на едно учение не означава да бъдете затворени в него или да сте монополизирани от него. Това е един умел и състрадателен начин да бъдете винаги на пътеката и да се движите напред независимо от препятствията, които неизбежно си поставяте или вие, или светът около вас.
И така, когато проучите мистичните традиции, изберете учител и го следвайте. Едно е да предприемете духовното пътешествие, а съвсем друго - да имате търпението, куража, издръжливостта, мъдростта и смирението да го доведете докрай. Може и да имате карма да попаднете на учител, но трябва да имате и карма да го следвате. Защото много малко от нас знаят как да следват учителя, което само по себе си е изкуство. Така че колкото и голямо да е учението и колкото и добър да е учителят, важното е вие да намерите у себе си способността да обичате и следвате този учител и това учение.
Не е лесно. Нещата никога няма да са съвършени. А и как би могло? Ние все още сме в самсара. Дори когато откриете учителя си и следвате напътствията му с цялата възможна искреност, пак ще възникват трудности и разочарования, противоречия и несъвършенства. Не се предавайте пред трудностите и дребните препятствия. Това са само детинските емоции на егото. Не им позволявайте да ви заслепят, да не ви позволят да видите основната и извечна стойност на това, с което сте се заели. Не позволявайте нетърпението да ви отклони от пътя към истината. Много пъти съм се натъжавал, когато виждам колко много хора се заемат ентусиазирано с някое учение и единственото, което постигат, е да се обезсърчат и откажат още при първите малки и неизбежни препятствия, за да се върнат към самсара и старите си навици и да пропилеят години, а понякога и цял живот.
Както казва Буда в първата си проповед, коренът на цялото ни страдание в самсара е неведението. Неведението, докато не се освободим от него, може да ни се струва безкрайно. Дори след като стъпим на духовната пътека, то е в състояние да затрудни търсенията ни. Ако обаче не забравяме това и пазим ученията в сърцето си, постепенно ще развием умението да разпознаваме неизброимите обърквания, причинявани от неведението, никога няма да излагаме на изпитания решимостта си и няма да изгубим ориентация....
Из "Тибетска книга за живота и смъртта"
Може ли да се избяга от това лутане, след като пътеките пред всеки са безбройни? Да приеме мисълта, че един път да извърви е по-добре отколкото да поеме сто пътя, но да не измине ни един от тях.
ОтговорИзтриванеДа, но въпроса е в крайната цел ! И тя винаги е една ! :)
ОтговорИзтриване