понеделник, 2 април 2012 г.

Вие сте една съвършена ВСЕЛЕНА

"Вие сте една изключително съвършена енергийна сис­тема. Да, вие! Вие не работите, за да накарате тялото си да прави необходимото, за да поддържа живота във вас. Вие не сте привързани към действията, които тялото ви извършва всеки момент от времето, през което сте във формата си. Вие не се опитвате да накарате цялата си система да функционира. Тя работи съвършено без ни­каква насока от ваша страна. В действителност, ако се опитвахте да насочвате телесните си функции, щяхте да станете пречка за неговата съвършено течаща енергия и системна работа. Представете си се например, че яде­те салата и поглъщате марулята, след като сте я сдъвкали. Помислете за всичката неприятна работа, която вие и парчето маруля трябва да изпълните, за да може тя да си свърши работата и да ви нахрани. Слюнката автома­тично изпълва устата ви, за да ви помогне да дъвчете и преглъщате. Вие не сте заети да слюнкоотделяте — то­ва просто си става. След това, когато започнете да прег­лъщате сдъвканата маруля, вие не задвижвате съзнател­но перисталтичните мускули в гърлото си, за да накара­те марулята да върви надолу вместо нагоре. То си става без никаква помощ или намеса от ваша страна. Не на­сочвате хранителните съставки на марулята да навля­зат в кръвообращението ви. Храносмилателният процес кара марулята да прави точно това, което трябва да пра­ви, да отиде точно там, където трябва да отиде, и да се трансформира в хранителните съставки, за да ви осигу­рява съдържащите се в нея вещества винаги когато се нуждаете от тях. Съставките на марулята, които са не­обходими на панкреаса ви, никога не бъркат и не отиват в палеца на крака ви. Никога не е нужно да вършите каквото и да било в цялата тази система, която сте вие, за да я накарате да работи идеално. Нямате абсолютно никакви привързаност към нищо, което има общо с марулята, след като сте я сдъвкали и погълнали. Пътешествието на маруля­та не изисква вашето внимание. Никога не се налага да гово­рите или да работите върху храносмилателната, дихателната или отделителната си система. Всички те просто си работят без никаква ваша намеса.
По сходен начин сърцето ви бие хиляди пъти всеки ден от живота ви. Кога изобщо сте отделяли време да накарате сърцето си да тупти? То работи автоматично и съвършено и колкото по-малко сте привързани към неговата работа, толкова по-малко е вероятно да имате някакви проблеми с него. Виждате, че много, много фун­кции се изпълняват всеки момент от живота ви и вие нямате думата за тях. Всички те работят идеално, защо­то са в хармония с по-висшите принципи на вселената. Няма нужда да се намесвате. Нещо повече: намесата ви е по-вероятно ви да попречи на естествения поток на тези функции.
Това е начинът, по който вие като система от систе­ми функционирате в най-голямата система от всички — нашата вселена. Енергията тече точно така, както тряб­ва да го прави. Храната се поглъща, вашето съвършенс­тво взима връх и всичко работи така, както трябва да го прави. Намесата от ваша страна само ще спира този ес­тествен поток и следователно ще нанесе вреди на съ­вършенството, което сте.
Сега искам от вас да изместите перспективата си от микроскопа, който ви изследваше, и да погледнете през телескопа, за да видите по-голямата картина. Вселена­та е система от системи, сходна на съвършените систе­ми, функциониращи в човешкото същество. Тя също ра­боти съобразно много принципи, които са отвъд нашия контрол, и то без значение какво е нашето мнение за тях — работят дори и да не ги разбираме. И най-важно­то, те работят най-добре, когато не се намесваме и просто позволяваме енергията да тече необезпокоявана. Харесва ми да сравнявам този процес с марулята (която не е ни­що повече от енергия), проправяща си път в нашата сис­тема, оставяики точното количество хранителни вещес­тва там, където трябва да ги остави. И вие като маруля­та изпълнявате съвършено своите функции. Това е ин­телектът, който лежи зад всяка форма. Това е силата или Бог, или Дух, или както си изберете да го наричате, която е част от цялата форма — работеща в хармония без никаква намеса или привързаност.
А сега готови за големия скок! Преди един момент вие бяхте системата, използваща марулята. Сега си се представете като огромно парче маруля. Изместете пер­спективата навън и станете метафоричната маруля, ко­ято е част от най-голямата от всички картини — вашето място във вселената. Вие също сте голям къс енергия, течаща съвършено в по-голяма система в още по-голя­ма система и така до безкрайност. Вие също можете да правите точно това, за което сте създадени, стига само да не се намесвате с ролята си в тази съвършена систе­ма. Не е необходимо да се опитвате да правите онова, което си мислите, че е вашата роля — вие трябва да бъдете като марулята и да оставите всичко да си работи съвършено. Трябва да разберете, че всяка привързаност, която имате към това, как нещата би трябвало да бъ­дат, пречи по някакъв начин на съвършеното ви функ­циониране в рамките на по-голямата система. Трябва да разберете, че всяко притежание, към което се при­вързвате, има същия ефект върху тази съвършено функ­ционираща енергийна система, както ако марулята в чер­вата ви беше взела някакъв багаж, за да го носи със себе си по време на пътуването си. Знаете какво би ви се слу­чило. ако марулята по някакъв начин решеше, че трябва да има повече, за да функционира правилно. Това би повлияло не само на марулята, на стомаха и на дишане­то ви, но в крайна сметка и на самото ви съществуване.
Разбира се, съзнавам, че ние сме много по-сложни от къс маруля. Аналогията обаче служи, за да ни напомни, че универсалните приаципи работят съвършено без ни­каква намеса или помощ. Когато прилагате принципа на откъсването във всекидневния си живот, ще открие­те, че функционирате свободно и се носите с енергийна­та система, която е вселената. И нещо още по-важно: ще откриете, че позволявате на енергията на цялата все­лена да тече необезпокоявана през вас.
Колкото повече сте способни да се носите без никак­ви привързаности, толкова по-щастливи и по-доволни ще се чувствате. Нещо повече: нещата, които преди то­ва безспирно сте преследвали, винаги свършвайки с то­ва, че искате повече, сега ще пристигат в живота ви точно дозирани, за да се грижите за вас и за любимите ви. Ком­бинирайте това с практикуването на принципа на изо­билието и ще видите как все повече и повече неща се вливат в живота ви почти без никакво усилие. Можете да поддържате енергията в нейния поток, като пускате в обръщение и давате на другите всичко, от което не се нуждаете. И тогава — чудото на всички чудеса — кол­кото повече давате, толкова повече ще имате.
Това е изумителна съвършена система, когато й поз­волите да работи, без да се намесвате. Нашата намеса се дължи на някакъв тип привързаност, за който чрез обучението и възпитанието постепенно сме повярвали, че без него не можем да живеем удобно."

        Из „Ще го видиш, когато повярваш в него”
                                   Уейн Дайър