Адам и Ева

Различна гледна точка

Почти всеки е чувал красивата и древна легенда за Адам и Ева. Тя е една от любимите ми истории, тъй като обяснява чрез символи онова, което аз ще се опитам да обясня с думи. Легендата за Адам и Ева почива върху абсолютна истина, макар че така и не я разбрах като дете. Тя е сред най-великите учения, но ми се струва, че повечето хора я разбират погрешно. Сега ще ви я разкажа от различна гледна точка - може би същата като на нейния създател.
Историята разказва за вас и за мен. Тя е за нас. Тя е за цялото човечество, защото, както знаете,
човечеството е единно живо същество: мъже, жени - ние сме едно. В този разказ наричаме себе си Адам и Ева и сме първите хора.
Историята започва, когато сме били невинни, преди да затворим духовния си взор, което ще рече преди хиляди години. Тогава човекът живеел в рая, в Едемската градина, която била рай на земята.Раят сьществува, когато духовният ни взор е отворен. Това е място на покой и радост, на свобода и вечна любов.
За Адам и Ева - за нас - всичко било любов. Те изпитвали взаимна обич и уважение и живеели в съвършена хармония с цялото Творение. Връзката им с Бога, с техния Създател, била съвършена любяща връзка, което означава, че общували с Бога постоянно и Бог общувал с тях. Било немислимо да се боят от Бога - от своя Създател. Той бил любящ и справедлив и те имали пълна вяра в Него. Бог им давал пълна свобода и те използвали свободната си воля, за да обичат и да се наслаждават на цялото Творение. Животът в рая бил хубав. Първите хора виждали всичко през очите на истината - такова, каквото е - и го обичали. Такива били и това не им коствало никакви усилия.
Е, според легендата насред рая се издигали две дървета. Едното било дървото на живота и дарявало живот на всичко съществуващо, а другото било дървото на смъртта, по-известно като дърво на знанието. Дървото на знанието било красиво и имало сочни плодове. Много изкушаващо. И Бог ни казал: „Не се приближавайте до дървото на знанието. Ако вкусите от плодовете на това дърво, ще умрете".
Никакъв проблем, разбира се. Но ние, хората, сме изследователи по природа и Адам и Ева
естествено отишли да видят дървото. Ако си спомняте историята, вече се досещате кой живеел на това дърво. Дървото на знанието било обитавано от голяма отровна змия. Змията е още един символ на онова, което толтеките наричат Паразит, и можете да си представите защо.
Историята разказва, че змията, която живеела на това дърво, била паднал ангел - най-красивият.
Както знаете, ангелът е вестоносец на Божието послание - посланието на истината и любовта. Но по незнайна причина този паднал ангел вече не носел посланието на истината, което ще рече, че носел лъжливо послание. Посланието на падналия ангел било страх, вместо любов; лъжа, вместо истина. Всъщност, историята описва падналия ангел като принц на лъжите, защото постоянно лъжел. Всяка негова дума била лъжа.
Принцът на лъжите обитавал дървото на знанието и плодът на това дърво, а именно знанието, бил заразен с лъжи. Ние сме отишли до това дърво и сме провели най-невероятния разговор с принца на лъжите. Били сме невинни. Не сме знаели. Вярвали сме на всекиго. А това бил Принцът на лъжите, първият разказвач, много умно същество. И сега историята става малко по-интересна, защото самата змия имала свой собствен разказ.
Падналият ангел не спирал да говори, а ние сме слушали в захлас. Спомнете си как като дете сте
попивали всяка дума, когато баба или дядо разказват разни истории. Учели сте се, а това е много съблазнително; искали сте да знаете повече. Но в случая говорел принцът на лъжите. И без съмнение - лъжел и ние сме се съблазнили от лъжите му. Повярвали сме на разказа на падналия ангел и това била нашата голяма грешка. Ето какво означава да вкусиш от плода на дървото на знанието. Ние сме се съгласили и сме приели думите му за истина. Повярвали сме в лъжите; вложили сме вярата си в тях.
Когато сме вкусили от ябълката, ние сме приели лъжите, които вървят със знанието. Какво става, когато приемем лъжа? Вярваме й! Сега тази лъжа живее в нас. Това е лесно разбираемо. Умът е много плодородна почва за концепции, идеи и мнения. Ако някой ни каже лъжа и ние повярваме, тази лъжа пуска корени в нашия ум. Там тя може да израсте голяма и силна, също като дърво. И най- малката лъжа може да бъде много заразна и да разпространява семената си от човек на човек, когато я споделяме с другите. Е, лъжите проникнали в ума ни и възпроизвели вътре в главата ни цяло дърво на знанието -всичките ни знания. Но какво знаем? Предимно лъжи.Дървото на знанието е могъщ символ. Легендата казва, че който вкуси от плодовете на това дърво,ще познава добро и зло; ще вижда разликата между правилно и неправилно, красиво и грозно. Ще натрупа цялото това знание и ще започне да съди. Ето какво се е случило в главата ни. А като символ ябълката означава, че всяко схващане, всяка лъжа е като плод със семе. Когато хвърлим плода в благодатна почва, семето създава друго дърво. Това дърво създава още плодове и по плода познаваме дървото.
Сега всеки от нас има свое собствено дърво на знанието - личната ни система от убеждения. Дървото на знанието е постройката на всичките ни вярвания. Всяка концепция, всяко мнение е клонче от това дърво, докато се получи цялостно дърво на знанието. Докато това дърво е живо в ума ни, ще чуваме падналия ангел да говори гръмогласно. Същият този паднал ангел, принцът на лъжите, живее в нашия ум. Според толтеките в плода живеел Паразит; ние сме вкусили от плода и Паразитът проникнал В нас. Сега Паразитът живее нашия живот.Разказвачът, Паразитът, се ражда в главата ни и оцелява, защото го храним с нашата вяра.
Историята за Адам и Ева обяснява как човечеството е изгубило съня за рая и е започнало да живее съня за ада; тя ни показва как сме станали такива, каквито сме в момента. Обикновено се твърди, че само сме вкусили от ябълката, но това не е вярно. Според мен сме изяли целия плод на това дърво и ни се е догадило от пренасищането с лъжи и емоционална отрова. Хората приели всяко схващане, всяко мнение и всеки разказ на лъжеца, въпреки че не били истина.
В този момент нашият духовен взор се затворил и вече не сме били в състояние да виждаме света през очите на истината. Започнали сме да възприемаме света по коренно различен начин и всичко се променило. С дърво на знанието в главата сме можели да възприемаме само знание, можели сме да възприемаме само лъжи. Вече не сме живеели в рая, тъй като лъжите нямат място в него. Ето как сме изгубили рая: ние сънуваме лъжи. Създаваме целия сън на човечеството, индивидуално и колективно, върху основата на лъжите.
Преди да изядат плода на дървото на знанието, хората живеели в истина. Казвали само истината. Живеели в любов без всякакъв страх. След като изяли плода, почувствали вина и срам. Вече преценявали себе си като недостатъчно добри и, естествено, виждали другите по същия начин. С преценките дошли противопоставянето, разделението и потребността да наказваш и да бъдеш наказван. За първи път хората престанали да бъдат добри един с друг; престанали да уважават и обичат цялото Божие творение. Познали страданието и започнали да обвиняват себе си, другите и дори Бога. Престанали да вярват, че Бог е любящ и справедлив; повярвали, че Бог ще ги накаже и нарани. Това било лъжа. Не било вярно, но те го повярвали и се отделили от Бога.
В този смисъл е лесно разбираемо какво се има предвид под първородния грях. Първородният грях не е сексът. Не, това е още една лъжа. Първородният грях е да вярваш в лъжите на змията от дървото на знанието, на падналия ангел. Значението на думата грях е „да вървиш срещу". Всичко, което казваме, всичко, което вършим срещу себе си е грях. Греховността не е свързана с обвинения или морално заклеймяване. Греховно е да вярваме в лъжи и да използваме тези лъжи срещу себе си. От онзи първи грях, от онази първа лъжа произтичат всички останали грехове.
Колко лъжи чувате в главата си? Кой съди, кой говори, кой изразява всички мнения? Ако не обичате, то е защото този глас не ви позволява да обичате. Ако не се наслаждавате на живота, то е защото този глас не ви го позволява.
И не само това - лъжецът в главата ни изпитва потребност да разпространява всички тези лъжи, да разказва своята история. Ние споделяме плода на дървото с другите и тъй като в тях живее същият лъжец, заедно лъжите ни стават по-могъщи. Сега можем да мразим повече. Сега можем да нараняваме повече. Сега можем да браним лъжите си и фанатично да ги следваме. Хората дори взаимно се унищожават в името на тези лъжи. Кой живее живота ни? Кой прави избора вместо нас? Мисля, че отговорът е очевиден.
Сега знаем какво става в главата ни. Разказвачът е там; той е гласът, който говори ли говори, а ние слушаме ли слушаме и вярваме на всяка дума. Този глас не спира да съди. Той осъжда действията ни и бездействията ни, чувствата ни и липсата на чувства, постъпките на всички останали. Той постоянно сплетничи в главата ни и какво ни казва? Лъжи, предимно лъжи.
Тези лъжи привличат нашето внимание. Това е причината да не виждаме реалността на рая, който съществува тук и сега. Раят ни принадлежи, защото ние сме деца на рая. Гласът в главата ни не е част от нас. При раждането ни него го няма. Гласът в главите ни се появява, докато учим - първо езика, после различни гледни точки, след това всички преценки и лъжи. Дори когато проговаряме за първи път, ние казваме само истината. Но малко по малко цялото дърво на знанието се програмира в главата ни и в крайна сметка големият лъжец поема контрола над съня за живота ни.
Нали разбирате - в момента, в който сме се отделили от Бога, ние сме започнали да търсим Бога. За първи път сме започнали да търсим любовта, която сме повярвали, че не притежаваме. Започнали сме да търсим справедливостта, красотата, истината. Този стремеж е от хиляди години и хората все още се стремят към онова, което са били, преди да повярват в лъжите: истински, правдиви, любящи, весели. Истината е, че търсим своя Аз.
Знаете ли, Бог ни е казал истината: ако вкусим от дървото на знанието, ще умрем. Изяли сме
забранения плод и сме мъртви. Мъртви сме, защото истинската ни същност вече я няма. Големият лъжец, принцът на лъжите, гласът в главата ни живее нашия живот. Може да го наречете мислене. Аз го наричам глас на знанието.
Теми за размисъл
• Умът е плодородна почва за концепции, идеи и мнения. Ако някой ни каже лъжа и ние повярваме в нея, тази лъжа пуска корени в ума и може да порасне голяма и силна като дърво. И най-дребната лъжа може да бъде много заразна и да разпространява семената си от човек на човек, когато я споделяме с другите.
• Знанието влиза в ума ни и издига в главата ни постройката на всички наши знания. С цялото това знание в главите си ние възприемаме само онова, в което вярваме; възприемаме само собственото си знание. А какво знаем? Предимно лъжи.
• Докато дървото на знанието живее в главата ни, ние чуваме падналия ангел да говори гръмогласно. Този глас никога не спира да съди. Той ни казва кое е правилно и кое - не, кое е красиво и кое - грозно. Разказвачът се ражда в главата ни и оцелява, защото го храним с нашата вяра.
• Раят съществува, когато духовният ни взор е отворен, когато възприемаме света с очите на
истината. Щом лъжите привлекат нашето внимание, духовният ни взор се затваря. Ние изгубваме съня за рая и започваме да живеем съня за ада.• Раят ни принадлежи, защото сме деца на рая. Гласът в главата ни не е част от нас. При раждането ни него го няма. Мисленето идва, докато учим - първо езика, после различни гледни точки, след това всички преценки и лъжи. Гласът на знанието се появява с натрупването на знание.
• Преди да приемем лъжите, които идват със знанието, ние живеем в истина. Казваме само истината. Живеем в любов, без всякакъв страх. След като добием знание, вече преценяваме себе си като недостатъчно добри; изпитваме вина, срам и потребност да бъдем наказани. Започваме да сънуваме лъжи и се отделяме от Бога.
• В момента, в който се отделим от Бога, ние започваме да търсим Бога и любовта, тъй като не
вярваме, че я имаме. Открай време хората търсят справедливост, красота и истина - онова, което сме били, преди да повярваме в лъжите. Ние търсим истинския си Аз.

из "Толтекска книга на мъдростта"