ЕГОТО ПО ДУХОВНАТА ПЪТЕКА

Именно за да сложим край на тиранията на егото, ние тръгваме по духовната пътека, но неговата изобретателност е почти безкрайна и то е в състояние на всяка крачка да саботира и атакува желанието ни да се отървем от него. Истината е проста и ученията са пределно ясни, но с голяма тъга виждам как отново и отново, още от мига на първото съприкосновение с тях, то се опитва да им попречи, защото разбира, че е застрашено в самата си същност. В началото, когато за първи път се докоснем до прелестта на духовната пътека и възможностите, които тя ни предлага, егото дори може да ни окуражи: „Това наистина е чудесно! Точно от това имаш нужда! Това учение е много разумно!"

След това, когато решим да практикуваме медитация или да се уединим, то продължава да ни гука: „Каква прекрасна идея! А защо да не дойда с теб? И двамата може да научим по нещо." И през целия меден месец на нашето духовно развитие то ще продължи да ни подтиква: „Това е чудесно! Толкова изумително, толкова вълнуващо..."

Но веднага щом навлезем в онзи период от духовния път, който наричам „кухненска мивка", и истински се докоснем до ученията, неизбежно заставаме лице в лице с истината за себе си. Веднага щом докоснем самото его и се разкрият болезнените му петна, започват да възникват всевъзможни проблеми. Сякаш някой е поставил пред нас огледало, от което не можем да отклоним поглед. Огледалото е съвсем чисто, но от него ни гледа някакво грозно, изкривено лице - нашето собствено. Започваме да се бунтуваме, защото не ни харесва това, което виждаме. Ядосани, можем да замахнем и да счупим огледалото, но от това само ще се образуват десетки по-малки изкривени лица, всичките втренчени в нас.

Дошло е времето да се гневим и да се оплакваме горчиво... А къде е егото ни? То стои непоклатимо до нас и отново ни окуражава: „Ти си съвсем прав! Това е непоносимо безобразие! Не му се оставяй!" И докато слушаме омагьосани, егото продължава да предизвиква всевъзможни съмнения и безразсъдни емоции, продължава да налива масло в огъня: „Не виждаш ли, че всичко това не е за теб? Колко отдавна те предупреждавам! Не виждаш ли, че той не може да е твой учител? В края на краищата ти си съвременен, образован гражданин на западното общество, а екзотични неща като Зен, Суфизъм, медитация и тибетски будизъм принадлежат на чужди, на източни култури. От каква полза може да ти бъде една философия, създадена в Хималаите преди хиляда години?"

И докато наблюдава доволно как все повече и повече се заплитаме в паяжината му, егото дори започва да хвърля вината за болката, за самотата, за трудностите, които изживяваме, докато се самоопознаваме, върху ученията, дори върху самия учител: „Тези гуру пет пари не дават за това, което преживяваш. Те искат единствено да те експлоатират. Непрекъснато използват думи като „състрадание" и „всеотдайност" само и само да те подчинят..."

Егото е толкова хитро, че може да използва ученията за собствените си цели. Дяволът може да тълкува Светото писание както му е угодно. Изглежда най-силното оръжие на егото е да посочи лицемерно с пръст учителя и последователите му и да каже: „Никой от тях не е дорасъл до истината, която проповядва!" И хитро се явява в ролята на справедлив съдник на цялото ти поведение - тази роля е най-удобна за подкопаването на вярата, за подронването и на малкото решимост и готовност за духовна промяна, които имаш.

Въпреки всичко, колкото и усърдно да опитва, егото не може да подкопае духовната пътека - ако наистина продължавате да се движите по нея и задълбочено се отдадете на медитация, постепенно ще започнете да разбирате колко измамени сте били от обещанията му, колко фалшиви са били надеждите и страховете ви. Постепенно ще си дадете сметка, че както надеждите, така и страховете са врагове на душевния ви покой -надеждите ви мамят, а след това ви оставят с разочарованията, страховете ви парализират в тясната килия на фалшивата ви самоличност. Освен това ще започнете да виждате колко всеобхватно е било влиянието на егото върху ума ви и в пространството на свободата, открито чрез медитацията, когато за миг се освободите от вкопчването и успеете да зърнете възхити­телните простори на същинската си природа. Ще разберете, че подобно на някакъв луд фокусник егото с години ви е мамило с планове, кроежи и обещания, които никога не са били истински и са ви довели само до вътрешен фалит. Когато в медитацията разберете това, когато откажете да прикриете откритието си, всички планове и кроежи се оказват кухи и започват да се срутват.

Това е изцяло разрушителен процес, защото успоредно с понякога болезненото осъзнаване на фалша и буквално престъпната природа на егото ни, а и на егото на всеки друг, се появява и чувство за вътрешен простор, пряко осъзнаване на състоянието „без его", на взаимосвързаността на всички неща, на щедрото и жизнено благоразположение, което бележи свободата.

Понеже чрез дисциплина сте се научили да живеете по-просто, с това сте намалили и шансовете на егото да ви изкушава. Понеже чрез съсредоточаването на медитацията сте разхлабили хватката на агресивността, на вкопчването, на негативните емоции върху цялото си същество, постепенно ще изгрее мъдростта на прозрението. И във всеобхватната яснота на това прозрение ще видите както най-фините механизми на собствения си ум, така и същността на реалността.


                  из "Тибетска книга за живота и смъртта"