ПОСЛАНИЕТО НА НЕПОСТОЯНСТВОТО: КАКВА НАДЕЖДА ИМА В СМЪРТТА

Вгледайте се още по-дълбоко в непостоянството и ще откриете още едно послание, още една негова страна - страна, която ни дава по-голяма надежда, страна, която отваря очите ни за фундаменталната същност на Вселената и нашата удивителна връзка с нея.

Ако всичко е непостоянно, тогава всичко е това, което наричаме „пусто" - тоест липсва му всякакво стабилно, дълготрайно и присъщо само нему съществувание; всички неща, видени и разглеждани в техните истински взаимоотношения, не са независими, а са взаимозависими с всичко останало. Буда сравнява Вселената с огромна мрежа, изтъкана от множество шлифовани скъпоценни камъни, всеки от които има безбройно много страни. Всеки камък отразява всички останали в мрежата и в действителност образува едно цяло с тях.

Помислете за една морска вълна. Видяна по един начин, тя има определена идентичност, начало и край, раждане и смърт. Видяна по друг начин, тази вълна не съществува сама за себе си, тя просто е свойство на водата, „пуста" е откъм някаква отделна идентичност и се „състои" само от вода. Ако наистина се замислим за тази вълна, ще си дадем сметка, че тя е временно възможна заради вятъра и водата и че зависи от множество непрекъснато променящи се обстоятелства. Също така ще разберем, че всяка вълна е свързана с всяка друга.

Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че нищо не притежава присъщо само нему съществувание и тази липса на независимо съществувание ние наричаме „пустота". Представете си едно дърво. Когато мислим за дърво, имаме предвид конкретно определен обект; и на дадено ниво, както и при вълната, това е така. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще си дадем сметка, че в края на краищата дървото няма независимо съществувание. Когато се замислим, ще разберем, че дървото се разтваря в една удивително фина мрежа от взаимовръзки, която обхваща цялата Вселена. Дъждът, който мокри листата му, вятърът, който люлее клоните му, почвата, която го подхранва и му дава живот, сезоните, времето, лунната светлина, звездите - всичко е част от това дърво. Колкото повече мислите за дървото, толкова повече ще откривате, че всичко във Вселената допринася то да бъде това, което е, че то нито за миг не може да бъде отделено от всичко останало, че във всеки миг неговата природа неуловимо се променя. Когато казваме, че нещата са „пусти", имаме предвид, че те са лишени от независимо съществувание.

Съвременната наука разкрива пред нас огромен брой взаимозависимости. Еколозите знаят, че едно изгоряло дърво от джунглата край Амазонка променя по някакъв начин въздуха, който диша жителят на Париж, и че трептенето на крилата на една пеперуда в Юкатан се отразява върху живота на папратта на Хибридите. Биолозите започват да откриват фантастичния и сложен танц на гените, които създават идентичността и личността - танц, който се простира далеч назад във времето и ни показва, че всяка така наречена „идентичност" се състои от порой най-различни въздействия. Физиците ни въвеждат в света на квантовата механика - свят, който изумително прилича на блестящата мрежа, обхващаща Вселената, описана от Буда. Точно както скъпоценните камъни от тази мрежа, частиците съществуват като различни комбинации от други частици.

И така, когато се вгледаме в себе си и в нещата около нас, които смятаме за стабилни, солидни и трайни, ще разберем, че всъщност те не са по-реални от един сън. Буда казва:

Знай, че всички неща са такива:

като мираж:, като замък от облаци,

като сън, като привидение,

без същност, но с качества, които се виждат.

Знай, че всички неща са такива:

като луна при ясно небе,

отразена в бистро езеро,

макар че за езерото луната е неподвижна.

Знай, че всички неща са такива:          

като ехо от звуци,

от музика и плач,

въпреки че в това ехо няма мелодия.

Знай, че всички неща са такива:

като вълшебник, който прави

с коне, волове, каруци и други подобни -

нищо не е това, което изглежда.

Размишлението за тази подобна на сън реалност по никакъв начин не бива да ни отблъсква, да ни изпълва с горчивина или да ни кара да губим надежда. Точно обратното - то може да събуди у нас топлина, деликатно и силно състрадание, което дори и не подозираме, че притежаваме, и така да ни подтикне да бъдем по-щедри към всички други същества и предмети. Тибетският светец Миларепа казва: „Като виждате пустотата, имайте състрадание." Когато чрез размисъл наистина сме видели пустотата и взаимосвързаността на всички неща с нас самите, светът ни се открива в по-ярка, по-свежа и по-искряща светлина - като в безкрайно отразяващата мрежа от скъпоценни камъни, за която говори Буда. Вече не се налага да се защитаваме или да се преструваме и става все по-лесно да правим това, което ни съветва един тибетски учител:

Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това, което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.¹⁰

Истинската духовност освен това трябва да дава съзнание, че ако сме взаимосвързани с всичко и всеки друг, дори и най-малката, най-незначителна наша мисъл, дума, действие водят до реални последствия в цялата Вселена. Хвърлете камъче в езерото. Повърхността на водата се разклаща. Вълничките се сливат една с друга и пораждат нови. Всички неща са взаимосвързани - започваме да разбираме, че сме отговорни за всичко, което правим, говорим или мислим, отговорни всъщност и за самите себе си, за всичко и всеки друг, а и за цялата Вселена. Далай Лама казва:

В днешния взаимозависим свят индивидите и нациите повече не могат да решават проблемите си сами. Ето защо е необходимо да си изработим чувство за универсална отговорност... Наша индивидуална и колективна отговорност е да защитаваме и поддържаме глобалното семейство, да помагаме на по-слабите му членове, да опазваме и да се грижим за средата, в която живеем.

из "Тибетска книга за живота и смъртта"