РАБОТА С ПРОМЕНИТЕ

Да направим един експеримент. Вземете монета и си представете, че това е обектът, в който сте се вкопчили. Стиснете я в шепата си и протегнете ръка напред с длан към земята. Ако сега отпуснете пръстите си, ще загубите това, което държите. Затова не го пускате.

Но има и друга възможност - да престанете да стискате монетата и въпреки това да я задържите. Ако обърнете дланта си към небето и отпуснете пръстите си, монетата ще остане в ръката ви. Отпускате пръстите - тя продължава да е ваша, макар че вече не я стискате.

Значи има начин да приемем непостоянството и едновременно с това да се наслаждаваме на живота, без да се вкопчваме в каквото и да било. Да помислим за нещо, което често се случва в отношенията между хората. Мнозина от нас изведнъж си дават сметка колко много обичат ближния си едва когато разберат, че ще го загубят. И се вкопчват в него още по-здраво. Но колкото по-здраво се вкопчват, толкова повече той им се изплъзва и толкова по-крехка става връзката им.

Ние непрекъснато се стремим към щастие, но много често начинът, по който го търсим - неумело и тромаво, - ни носи още повече тъга. Обикновено приемаме, че трябва да се вкопчим в това, което според нас ще ни осигури щастие. Питаме се: „Как бих могъл да се наслаждавам на нещо, ако не мога да го притежавам?" Колко често привързаността се бърка с любовта! Дори когато отношенията са добри, привързаността опорочава любовта със своята несигурност, себичност и гордост. И тогава, когато любовта си е отишла, всичко, което ни остава от нея, са „сувенирите" - раните на привързаността.

Какво тогава можем да направим, за да преодолеем привързаността? Начинът е да осъзнаем непостоянната й същност. Това осъзнаване постепенно ще ни освободи от нейната хватка. Така ще можем да усетим какво може да бъде истинското отношение към промените, по думите на учителите: сякаш сме небето, което съзерцава минаващите облаци; или сме свободни като живак. Когато капка живак падне на земята, никога не се смесва с прахта. Когато следваме съветите на учителите и постепенно се освобождаваме от привързаността, у нас се генерира огромно състрадание. Облаците на привързаността изтъняват и се разнасят, засиява слънцето на истинското ни състрадателно сърце. Именно тогава започваме с дълбоката си същност да осъзнаваме възвишената истина в следните думи на Уилям Блейк:

Този, който привързва към себе си Радостта, крилатия живот унищожава; този, който целува Радостта, докато тя лети, ще живее в изгрева на Вечността.

из "Тибетска книга за живота и смъртта"