ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО,
НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Най-доброто, на което си способен, е променлива величина.
При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, а ще живееш с чиста съвест...
При всички обстоятелствата прави най-доброто по силите си - нито повече, нито по-малко.
Но помни, че най-доброто е променлива величина.
То ще е различно, когато си здрав и когато си болен, когато си трезв или когато си пиян...
Най-доброто ще зависи от това, дали си разтревожен, ядосан или изпълнен с ревност.
Най-доброто зависи от това, дали си щастлив.
В зависимост от настроението най-доброто ще се променя всеки миг, всеки час, всеки ден.
Твоето "най-добро" ще се променя непрекъснато.
Независимо от качеството, продължавай да правиш най-доброто, което е по силите ти - не повече, не по-малко, а винаги и само най-доброто.
Ако се насилваш да даваш повече, ще изхабиш повече енергия и най-доброто вече няма да е достатъчно. Когато се престараваш, изтощаваш тялото си, вървиш срещу себе си и постигането на целта отнема повече време.
Ако правиш по-малко, ти се обричаш на неудовлетвореност, на самоосъждане, на чувство за вина и съжаление.
Просто прави най-доброто, при всички обстоятелства в живота си.
Няма значение дали си уморен или болен.
Ако винаги правиш най-доброто, няма да се обвиняваш.
Ако не се обвиняваш, няма да страдаш от чувство за вина.
Няма и да се самонаказваш.
Когато правиш най-доброто, на което с способен, ти живееш пълноценно. Ще бъдеш продуктивен, добър към себе си, семейството си, обществото, към всичко. И именно действието ще те накара да се почувстваш безкрайно щастлив.
Да правиш най-доброто, на което си способен, означава да предприемеш нещо, защото го обичаш, а не защото очакваш отплата.
Повечето хора правят точно обратното: правят нещо само когато очакват отплата и не се наслаждават на това, което правят.
Когато работиш само за възнаграждението, ти изпитваш неприязън към работата си. Опитваш се да избегнеш действието и чакаш края на седмицата. Получаваш парите, но не си щастлив.
Опитваш се за избягаш - напиваш се или правиш нещо друго, защото не харесваш себе си. Защото не харесваш живота си. Има много начини, по които се нараняваме, когато не се харесваме.
Когато даваш най-доброто, наградата ще дойде, но не си обсебен от нея. Може дори да получиш повече, отколкото си очаквал.
Ако правиш най-доброто от себе си, ти се радваш на живота, забавляваш се, не се отегчаваш, не изпитваш угризения, неудовлетворение или вина, не се самоукоряваш.
Не е лесно винаги да правиш най-доброто, но именно това те прави свободен.
Когато правиш най-доброто, на което си способен, ти се научаваш да приемаш себе си.
Но трябва да си даваш сметка за грешките и да се учиш от тях. Да се учиш от грешките си, означава да се упражняваш, да гледаш често резултатите и да продължаваш да се упражняваш. Това засилва самосъзнанието.
Ако правиш най-доброто, на което си способен, наистина имаш усещането, че работиш, защото се наслаждаваш на заниманието си.
Знаеш, че правиш най-доброто, когато се наслаждаваш на заниманието си или когато го правиш по начин, който няма да има вредни последици за теб.
Правиш най-доброто, защото искаш да го правиш, а не защото трябва или защото се опитваш да угодиш на другите.
Ако правиш нещо, защото се налага, тогава няма начин да дадеш най-доброто от себе си. В такъв случай е по-добре да не го правиш.
Да действаш, значи да живееш пълноценно. Бездействието е начин за отричане на живота. Бездействието е да седиш пред телевизора, защото се боиш да бъдеш жив и да поемеш риска да разкриеш същността си. Да разкриеш същността си значи да действаш.
В главата ти може да има много велики идеи, но промяната идва само с действието. Ако идеята не бъде приложена на практика, няма да даде резултати, няма да те възнагради.
Да правиш най-доброто, на което си способен, е велик навик...
Не очаквай винаги да бъдеш безгрешен в словото си.
Навиците са твърде силно нещо и са здраво вкоренени в ума.
Но можеш да правиш всичко, което е по силите ти.
Понякога ще приемаш нещата лично. Нищо, прави най-доброто от себе си.
Понякога ще правиш предположения. Нищо, прави най-доброто от себе си.
Когато правиш най-доброто, на което си способен, с времето навикът да злоупотребяваш със словото, да приемаш нещата лично и да правиш предположения ще отслабне и ще се проявява все по-рядко.
Не е необходимо да се осъждаш, да се чувстваш виновен или да се наказваш, ако не спазваш тези споразумения.
Щом правиш най-доброто, на което си способен в момента, ще се чувстваш добре, ще се чувстваш добър.
Всичките ти знания са плод на повторението. Всичко идва с действието.
Ако правиш най-доброто, на което си способен, ще откриеш, че е само въпрос на време да намериш това, което търсиш.
Трябва само да се изправиш и да бъдеш човек. Трябва да почиташ човека, който си.
Уважавай тялото си, наслаждавай му се, обичай го, храни го, почиствай го, лекувай го. Упражнявай се отново и отново да правиш онова, от което тялото ти се чувства добре.
Ако почиташ тялото си, всичко ще се промени. Когато показваш любовта си към всяка част от своето тяло, ти посяваш семената на любовта и след като те пораснат, ти ще обичаш, почиташ и уважаваш тялото си извънредно много...
Ако спазваш всичките четири споразумения, ако си безгрешен в словото си, ако не приемаш нищо лично, ако не правиш предположения и ако винаги правиш най-доброто, на което си способен, животът ти ще бъде прекрасен. Ще притежаваш 100-процентов контрол над битието си.... 
Всеки ден ще става все по-лесно, докато се научиш да управляваш живота си.
Любовта и самоуважението ти непрекъснато ще нарастват.
Не се притеснявай за бъдещето.
Съсредоточи вниманието си върху настоящето и живей...

из "Четирите споразумения" - Дон Мигел Руис