ДА ГЛЕДАМЕ НА ЖИВОТА СЕРИОЗНО

Може би само тези, които знаят колко нетраен е животът, си дават сметка колко безценен е той. 

Да гледаме на живота сериозно не означава през цялото време да медитираме, сякаш живеем в Хималаите или в древния Тибет. В съвременния свят човек трябва да работи, за да изкарва прехраната си, но в никакъв случай не бива да се затваря в рамката „от къщи на работа, от работа вкъщи" - съществувание, при което човек не си дава сметка за по-дълбокия смисъл на живота. Нашата задача е да открием равновесието, да намерим средния път, да се научим да не се претоварваме с външни дейности, а да опростяваме живота си колкото се може повече. Ключът към намирането на щастливото равновесие в съвременния свят е простотата...

Така ще постигнем умствено спокойствие. Така ще имаме повече време да се занимаваме с духа си и да търсим познанието, до което може да доведе само духовната истина. А то ще ни помогне да погледнем смъртта в очите. За жалост малцина от нас търсят това познание. Може би сега е време да си зададем въпроса: „Какво всъщност съм постигнал в живота си?" Тук имам предвид следното: „Какво наистина съм разбрал за живота и смъртта?" Вдъхновяващи са докладите от изследвания на близки до смъртта състояния, като тези в книгите на моя приятел Кенет Ринг и някои други. Голям брой от хората, преживели подобни състояния, описват нещо като „панорамна ретроспекция на живота". С удивителна точност те съживяват събития от живота си, понякога дори преживяват последствията, които техните действия са имали за други хора. Ето какво е казал на Кенет Ринг един от тези хора:

Разбрах, че всеки човек е изпратен на земята, за да научи и осъзнае някои неща. Например да даваме повече любов, да се обичаме повече помежду си. Да открием, че най-важни са отношенията между хората, любовта, а не материалното. И да разберем, че всяко нещо, което правим през живота си, се записва някъде и макар и да не му обръщаме внимание в момента, то винаги се появява отново по-късно.

Понякога ретроспекцията на живота се придружава от величественото присъствие на някакво „същество от светлина". Във всички подобни разкази изпъква следното: срещата с това „същество" е показала на всички, че единствените наистина сериозни цели в живота са „да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание"....

Това, което сме направили през живота си, е това, което сме, когато умрем. И всичко, абсолютно всичко, има значение.

 
из "Тибетска книга за живота и смъртта" - С. Ринпоче