ВЕЧНОТО

Непостоянството вече е разкрило пред нас много истини, но то притежава още едно съкровище, което до голяма степен е скрито от нас, неподозирано и непознато, и въпреки това наше.

Западният поет Райнер Мария Рилке казва, че най-дълбоките ни страхове са като дракони, охраняващи най-голямото ни съкровище. Страхът, който непостоянството буди у нас - че нищо не е реално и нищо не е трайно, - всъщност е нашият най-добър приятел, защото ни кара да си зададем въпроса: след като всичко умира и се променя, тогава кое всъщност е истинско? Има ли нещо зад видимата страна на нещата, нещо безкрайно и неограничено, нещо, което обхваща танца на промените и непостоянството? Има ли нещо, на което можем да разчитаме, което надживява това, което наричаме смърт?

Като насочим вниманието си към тези въпроси и се замислим над тях, постепенно откриваме дълбока промяна в начина, по който гледаме на всичко. Ако не спираме да размишляваме и да се учим да се отказваме, постепенно откриваме у себе си „нещо", което не можем да определим и опишем с думи, „нещо", което - започваме да си даваме сметка - лежи зад всички промени и цялата смърт в света. Дребните желания и развлечения, на които сме осъдени от отчаяното ни вкопчване в идеята за постоянството, постепенно се разсейват и отпадат.

Докато става това, започваме все по-често да виждаме огромното значение на истината за непостоянството. Сякаш през целия си живот сме летели в самолет сред тъмни облаци и бури и изведнъж машината се е издигнала над тях в ясното безкрайно небе. Вдъхновени и опиянени от това издигане в едно ново измерение на свободата, ние откриваме дълбините на спокойствието, на радостта и увереността в себе си и това ни изпълва с удивление, постепенно поражда увереност, че у нас има „нещо", което нищо не може да унищожи и да промени, което не може да умре...

И тогава постепенно ние долавяме в себе си спокойното, подобно на небе присъствие на това, което Миларепа нарича „безсмъртна и безкрайна природа на ума". Това ново усещане започва да става все по-ярко, почти непрекъснато, настъпва това, което  се нарича „повратен момент в съзнанието" - едно изцяло лично, напълно неподдаващо се на описание откровение за това, какво сме ние, защо сме тук и какво трябва да правим, което в крайна сметка се равнява на нов живот, на ново раждане, би могло да се каже - на възкресение.

Какво красиво и целебно тайнство е това, че чрез размишление, непрекъснато и смело, върху истината за промяната и непостоянството постепенно можем да се окажем лице в лице - благодарни и изпълнени с радост - с истината за вечната, с истината за безсмъртната, безкрайна природа на ума!


из "Тибетска книга за живота и смъртта"